KATREN ZA MAKEDONCE
.
Makedonci, nacija su nova
ali vole da su starog kova -
stare pisce pišu slova nova,
nekad behu deca Asenova.
.
Dimitar Anakiev
Tuesday, January 19, 2021
Friday, January 1, 2021
БЪЛГАРСКИ ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ В СРБИЯ (ЦАРИБРОДСКО, БОСИЛЕГРАДСКО И ТРЪНСКО)
БЪЛГАРСКИ ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ В СРБИЯ
(ЦАРИБРОДСКО, БОСИЛЕГРАДСКО И ТРЪНСКО)
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ В ЦАРИБРОДСКО
ГРАД ЦАРИБРОД
1.Църква „Рождество на Пресвета Богородица“/1894/
2.Манастир, известен като „Манастирчето“ „Св.Димитър Солунски“, построен през 1870г., в него е работело първото килийно училище в Царибродско
3.Параклис „Св.Мина“/20в./
4.Църква „Св.Троица“ в непосредствената близост до параклиса „Св.Мина“ /новопостроена/
РАЙОНА НА ВИСОК:
1.Село Больев дол
Църква „Св.Архангел Михаил“/17-19в./
2.Село Сенокос
Църква „Св.вмч.Пантелеймон Целител“/1853/
/възстановена/
3.Село Славиня
Църква „Св.Георги Победоносец“/1848/
РАЙОНА НА ЗАБЪРДИЕТО:
1.Село Бребевница
Манастир „Св.Димитър Солунски“/средата на 19в./
/възстановен/
2.Село Гуленовци
Църква „Св.Спас“/края на 19 в./
Гробищна църква „Св.Троица“ /края на 19в./
Камбаната е от 1898г.
3.Село Височко Одоровци
Църква „Св.Йоан Кръстител“ /края на 19в./
/възстановена/
4. Село Мазгош
Църква „Св.вмч.Георги Победоносец“/новопостроена върху основите на стара църква/
5. Село Моинци
Гробищна църква „Св.Йоан Богослов“
Построена на мястото на стара църква през 2002г.
6.Село Петърлаш
Църква„Св.Троица“/1853/
Изцяло възстановена
7.Село Радейна
Църква „Св.Въведение Господне“/края на по-миналия век/
Изцяло възстановена през 2005г.
8.Манастир „Св.Георги“ /края на по-миналия век/
Изцяло възстановена през 1997г.
9.Село Пъртопопинци
Църква „Св.Георги“ /втората половина на 19в./
10.Село Смиловци
Църква „Св.Възнесение Господне“/края на 19в./
Манастир „Св.Кирик и Юлита“/1704/, действащ манастир, възстановен
Манастир „Св.Петка“ /края на 19в./, изцяло възстановен
РАЙОНА НА ПОНИШАВИЕТО:
1.Село Градинье
Църква „Св.Спас“, разрушена вследствие на земетресение през 1939г.
Построена нова през 1998г.
2.Село Грапа
Параклис „Св.Пресвета“/края на 19в./
3.Село Лукавица
Църква“Св.Троица“/първата половина на 18в./
4.Село Желюша
Гробищна църква „Св.Георги“/18в./
Църква „Св.Спас“, изградена през 2000г. върху основите на по-стара църква
РАЙОНА НА БУРЕЛА:
1.Село Борово
Църква „Св.Троица“ /началото на 19в./
Църква „Света Богородица“ /1932/
2.Село Долна Невля
Църква „Св.Илия“/1921/
3.Село Горна Невля
Църква „Св.Богородица“/началото на 20в./
4. Село Поганово
Манастир „Св.Йоан Богослов“ – Погановски манастир/14в./
5.Село Планиница
Манастир „Св.Никола“/средновековен, разрушен/ известен като Планишки манастир
Възстановен през 1935г.
РАЙОНА НА ДЕРЕКУЛА
1.Село Звонци
Църква „Св.пр.Илия“/1895/-възстановена
2.Село Куса врана
Църква „Св.св.Петър и Павел“/1928/
3.Трънско Одоровци
Църква „Св.Йоан Бильобер“ построена ппез 2000г.
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ В БОСИЛЕГРАДСКО
1.Храм„Св.Троица“ в село Извор построена 1833 – 35 г. – „Вилаетската църква“ една от най-внушителните с размерите си и най-ранните български възрожденски църкви в цялата българска земя, строена от майстори от майстори от Дебър, украсена с изящни каменни резби по аркадата на нартекса, стенописи и икони от Самоковската иконописна школа, включително от майстор Димитър Зограф – син на Христо Димитров и по-голям брат, закрилник и учител на Захарий Зограф. Камбаната и е отлята във водещия български камбанолеярски център в село Горно Броди, Сярско. Подробно паметникът е описан на страницата на село Извор.
2.Храмове „Свети Никола“ IX-XIV век запазени стенописи от 1608 г. и църква „Св. апостоли Петър и Павел“ 3904 г., село Божица
3.Храм „Св. Спас“ – Възнесение Господне, село Долна Лисина зографисана в 1610 г.
4.Храм „Св. архангел Гавраил“, село Колуница, предвъзрожденска, възстановена
5.Храм „Свети Харалампий“, село Бранковци, 1812 г.
6.Манастир и храм „Св. пророк Илия“, край село Брестница, 1863 г.
7.Храм „Св. пророк Илия“, село Горна Лисина, 1871 г.
8.Храм „Св. апостол Филип“, село Бистър, 1872 г.
9.Храм „Свети Никола“, село Църнощица 1874 г.
10.Храм „Св. Спас“ – Възнесение Господне, село Долна Любата, 1875 г.
11.Храм „Св. пророк Илия“, село Зли дол, възрожденска
12.Храм „Св. Илия“ възрожденски, Параклис „Пресвета Богородица“, село Ресен
13.Храмове „Света Богородица“ втора половина на ХІХ век и „Свети Илия“, село Горно Тлъмино
14.Храм „Света Богородица“ първа половина на ХХ век, село Груинци
15.Храм „Св. великомъченик Георги“, село Топли дол, 1884 година на мястото на стар християнски храм
16.Храм „Света Петка“, село Рибарци, 1886 г.
17.Храм „Св. Илия“ – Възнесение Господне, село Горна Лисина 1889 г.
18. Храм “Пождество на Пресвета Богородица” град Босилеград, построен през 1895 г.
19.Храм „Св. Спас“ – Възнесение Господне, село Райчиловци, 1897 г.
20.Храм „Св. архангел Михаил“, село Горна Любата, 1920 г.
21.Храм „Св. Марко“, 1934 г. иконостас 1936 г., село Доганица
22.Храм „Св. Иван Рилски“, село Паралово, 2009 г.
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ В ТРЪНСКО
1.Манастир палянски „Св. Богородица“ от ХІІІ век с храм „Въведение Богородично“ на който има надпис от 818 г., фрески и иконостас от 1893, до село Паля
2.Храм „Св. Троица“, село Трънска Клисура, 1837 година върху основите на по-стара църква
3.Храм „Св. архангел Михаил“, село Стрезимировци, ранновъзрожденски.
4.Храм „Свети Никола“, село Кострешевци, поствъзрожденска
(От Википедия)
Sunday, November 22, 2020
ЗА МАКЕДОНИЗЪМ
Писмо от Западните покрайнини до български приятел
Скъпи приятелю, българската държава има исторически шанс поне малко да подобри ефекта от османската окупация. Нека си припомним: преди освобождението от турците сърбите са били нация с население от 680 000 души спрямо около 7 000 000 българи. След присвояването на района от Тимок и Поморавието сръбското население се увеличи до 2,5 милиона спрямо 5,5 милиона от българското. Това е положението преди Балканските войни.
Днес и двете страни имат около 7 милиона, но сръбският говорят 12 милиона, а български – 9 милиона. През последните 30 години в Черна гора броят на черногорците е намалял от 70% на 43,8%, а броят на сърбите се е увеличил от 3% на 28,7% (официално преброяване). Черногорската държава е с 2 века по-стара от сръбската, но има всички шансове Черна гора да стане втората (дори третата) сръбска държава.
От маргинална балканска нация сърбите стават абсолютни господари на Балканите. Чрез интриги, манипулации, злоупотреби, присвояване и безпрецедентен шовинизъм към всички и най-вече към българите, защото както пише Гарашанин в Начертание: „пътят към сръбското господство на Балканите води през България …“ Създаването на „македонската нация“ е най-силно антибългарско оръжие на Сърбия. От сто и петдесет години българите говорят за братство със Сърбия, докато „братът“ завзема територии и население и насилствено го асимилира. Днес най-накрая дали са узрели българските политици да се противопоставят на „македонизма“ и сръбското господство чрез него? Надявам се. „Братът“ нае всичките си васали от вчера, за да плюят българите и както винаги се открояват послушните словенци (особено някои институти IFIMES, но и „либерални интелектуалци“), така също „честни хървати“ (Радио Горни град)…
Какво означава приемането на „македонизма“ от България и българската нация? Това означава, че утре на Балканите ще има 15 милиона сърби и може би 2-3 милиона българи, които няма да имат друг избор, освен да емигрират на гръцки остров, ако гърците ги приемат. Става дума не само за оцеляването на десет вековната българска култура, а буквално за борба за голото ни национално съществуване
.
За щастие официалната политика на България изглежда обединена около „НЕ на македонизма“ в ЕС. Съществува обаче пета колона под формата на неизбежните, слепи на очите , „либерални интелектуалци“ (чети: конформисти). В продължение на 28 години гърците не искат да чуят за македонизма. А сърбо македонците разчитат, както винаги, на интриги, манипулации и натиск от страна на по-силните. След 150 години страдания, имат ли българите достатъчно зрялост и опит, за да се изправят пред сръбските планове? Иска ми се да е така.
Поздрави! Димитър
ЕМАНУИЛ ПОПДИМИТРОВ, ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ПРИНУДИ СЪРБИЯ ДА ПРИЗНАЕ БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО МАЛЦИНСТВО
ЕМАНУИЛ ПОПДИМИТРОВ, ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ПРИНУДИ СЪРБИЯ ДА ПРИЗНАЕ БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО МАЛЦИНСТВО
След окупацията на Западните покрайнини (1920) Кралство на сърби, хървати и словенци, водено от сръбския крал Александър Караджорджевич, не признава съществуването на българи в Сърбия. Върху българите се упражнявал ужасен асимилационен натиск и непокорните били принуждавани да бягат в България или били малтретирани и дори стотина българи годишно били избивани. На 15 и 16 юни 1924 г. временният Върховен комитет за бежанците свиква в София първата конференция на бежанските дружества от Цариброд, Босилеград и Трънско. С това се поставят основите на една легална организация, която успява да включи в редовете си почти всички бежанци от Западните покрайнини, развивайки мащабна политическа дейност в България и Западна Европа. Организацията издава вестниците „Западни покрайнини“ и „Западно ехо“, имайки 68 дружества с над 3000 членове. Освен пропагандната си дейност за ревизия на Ньойския договор, организацията се грижи и за настаняване на бежанците от Западните покрайнини. Организацията постига най-значимите успехи под председателството на Емануил Попдимитров. На Петия конгрес на малцинствата, организиран от Обществото на народите през месец май 1929 г. в Женева, въпреки противодействието на югославската делегация да не бъде допуснат български представител в залата Емануил Попдимитров успява да се пребори за правото на съвещателен глас, запознавайки участниците в конгреса с положението на българите в Западните покрайнини. Попдимитров, като българин от Западните покрайнини, предоставя на делегатите карти и статистически данни за българския произход на населението от областта. Произнасяйки реч по темата за родния си край, и с подкрепата на руската, унгарската, еврейската и делегацията на испанските каталонци, успява да постигне значим успех – конгресът фактически признава съществуването на българско малцинство в Югославия, приемайки Върховния комитет за бежанците и Емануил Попдимитров в качеството му на председател за представители на българското малцинство в Югославия (факт, който Югославия и нейната дипломация упорито отказват да признаят). Благодарение на личните качества и заслуги на Емануил Попдимитров, Върховният комитет за бежанците се превръща в субект на международното право. На следващия ден на конгреса в Женева Емануил Попдимитров прави изложение за Западните покрайнини и пред провеждащия се паралелен конгрес на журналистите от европейските малцинства. Организира лични срещи и провежда разговори с редица видни политически фигури и журналисти. Международния успех на Емануил Попдимитров и ръководената от него организация подтиква външния министър на България, Атанас Буров, да повдигне въпроса за българското малцинство в Югославия пред Обществото на народите на 11 септември 1929 г. Впоследствие Върховният комитет за бежанците редовно е канен на европейските конгреси на малцинствата, като дори и когато организацията вече не съществува (след Деветнадесетомайския преврат), Емануил Попдимитров е канен в лично качество да присъства на форумите. През 1933 г. на такъв форум Попдимитров произнася бляскава реч в защита на правата на българите в Югославия. Издава книги за Западните покрайнини на немски и английски език. Под ръководството на Емануил Попдимитров към Върховния комитет на бежанците е създаден Научен институт „Западни покрайнини“, включващ 44 известни имена на българската наука и изкуство, като Стилиян Чилингиров, Тихомир Павлов, проф. Анастас Иширков, проф. Йордан Иванов, проф. Стефан Младенов, проф. Георги Генов, Александър Теодоров-Балан и други. Целите на института са да събира и опазва материали за българския характер на населението от Западните покрайнини. Емануил Попдимитров Попзахариев е български поет, философ, литературен критик, писател и общественик. Емануил Попдимитров е роден на 23 октомври 1885 година в село Груинци, Босилеградско. Завършва Кюстендилското педагогическо училище в 1904 г. В периода 1904 – 1906 г. е учител в селата Долни Коритен и Долна Лисина, Босилеградско. Като студент по философия (от 1906) е изключен от Софийския университет заради участие в освиркването на цар Фердинанд I при откриването на Народния театър на 3 януари 1907 г. Записва литература в Монпелие, Франция (1907). Завършва философия и литература във Фрибурския университет, Швейцария (1912). Учителства в Лом и Хасково (1912 – 1914). Участва в Първата световна война като преводач на Южния (Солунски) фронт, и в Главната квартира на армията в Кюстендил. След войната се установява в Кюстендил (до 1923), преподавайки френски език в Кюстендилската гимназия и философия във Висшия педагогически курс. През 1923 г. заедно със семейството си се установява в София. Частен доцент (1923 – 1943) в Катедрата по сравнително литературознание на Софийския университет.
(Димитър Анакиев)
Monday, November 9, 2020
УБИТИ БЪЛГАРИ В СЪРБИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1923-1933г
УБИТИ БЪЛГАРИ В СЪРБИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1923-1933г
*
БОСИЛЕГРАДСКО
Българи арестувани, бити, убити от сърби 1923-33
*
Ал. Зарков [*с. Бранковци], арестуван март 1933, бит и затворен в гр. Враня.
Александър Гигов [*с. Бистър + 18 окт. 1924], убит. В Мартиролога № 76 – „26-г[одищен], образов[ание] прогимназиално”. //Роден 1924-26 = *1898.
Александър Григоров, бивш кмет на с. Извор - затворен, заради атентата от 6 юли 1929.
Александър Стоичков [*с. Ресен + 1 юни 1933, с. Ресен], убит извън селото.
Ангел Николов, кмет на с. Бистър, бит в началото на апр. 1933 от околийския началник Баевич и следователя Чучкович.
Ангел Якимов [*с. Бистър + пролет 1926], убит.
Арсо Дойчинов, кмет на с. Милевци, арестуван по повод атентата на 6 юли 1929.
Асен Ефтимов [*с. Църнощица + 2 май 1926], убит.
Асен Миланов Тасев [*с. Райчиловци + 1931], войник в сръбската армия, убит. Баща му умира след него от скръб.
Асен Пейчов [*Босилеград], бит /началото на апр. 1933/, а със съпругата му се гаврят сръбски стражари.
Асен Спасов Северинкин [*с. Белут, 15 юли 1898 + 1 септ. 1931, с. Плоча], самовзривява се, за да не попадне жив в сръбски ръце. // Баща на 4 деца. Брат на Симеон [+ юли 1913, с. Божица], разстрелян от сръбски военни.
Асен Христов Янков [*с. Паралово, 14-годишен сирак], бит, заради отказ да говори сръбски и забягва в Кюстендил 2 май 1931. //Роден 1931-14 = *1917.
Атанас Манолов [*с. Бистър], бит в началото на апр. 1933.
Атанас Янакиев [*с. Брестница], арестуван заради жп атентата на 6 юли 1929 и бит.
Благой Григоров [*Босилеградско + март 1923], убит.
Борис Денчев, арестуван, бит и освободен от затвор - февр. 1923.
Васил Ангелков [*с. Дукат], арестуван заради съучастие в жп атентата при гара Прибой на 6 юли 1929 и бит.
Васил Андонов [*с. Лазарица], осъден във Враня 6-7 ноем. 1929 на 3 г. затвор.
Васил Величков [*с. Бранковци] - март 1933 арестуван, бит и затворен в гр. Враня.
Васил Завидов [*с. Милевци], на 27 дек. 1930 защитава момите от пияни сръбски пандури, за което е подгонен от тях до границата. Преминава в с. Киселица, [Кюстендилско].
Васил Илиев [*с. Брестница + 10 ноем. 1931], убит.
Васил Стоянов, арестуван, бит и освободен от затвор - февр. 1923. //Роднина на Дончо.
Васил Янакиев, арестуван, бит и освободен от затвор - 24 февр. 1923.
Велин [*с. Назърица + 1931], войник в сръбската армия, убит.
Велин Китанов [*с. Дукат], Осъден на 6-7 ноем. 1929 във Враня на 5 г. затвор, заради съучастие в жп атентата при гара Прибой на 6 юли 1929 и бит.
Велин Стефанов [+ пролет 1926], убит.
Владимир Караманов, бивш кмет на с. Бистър, бит – /юни/ 1929.
Георги Божилов [*с. Тлъмино ! + 14 апр. 1928], убит.
Герасим Живков [*с. Горно Тлъмино + март 1933], убит.
Гюра Тошева и баща й Тоше Белио [*с. Бранковци], бити /началото на апр. 1933/ до смърт, а тя озлочестена от сърбина Димитрйе Стойич.
Д. Величков [*Босилеград + началото на апр. 1933, с. Извор], убит край гробището.
Димитър Ненов [*с. Бранковци], арестуван - март 1933, бит и затворен в гр. Враня.
Дончо Стоянов, арестуван, бит и освободен от затвор - февр. 1923. //Роднина на Васил.
Драган Заров [*Босилеград + 27 дек. 1930], защитава в с. Милевци момите от пияни сръбски пандури, за което е подгонен от тях до границата и там е убит от сръбски граничари.
Евстати Божилов [*с. Бресница], бивш учител, арестуван заради жп атентата на 6 юли 1929 и бит.
Ефтим Стоичков [*с. Ресен + 25 авг. 1928], убит.
Зарко Груев [*с. Бранковци] - март 1933 арестуван, бит и затворен в гр. Враня.
Захари Янакиев [*с. Долна Любата + 26 ян. 1932, Белград], осъден на смърт и обесен в затвора. // Бюлетин № 42, с. 39 – „26-годишен”. Във в. "Въртоп", 1926, бр.1 е от Долна Лисина. // Роден 1932-26 = *1900.
Здравко Хаджията [*с. Дукат + лято 1923], убит.
Иван Стаменов [*с. Долно Тлъмино + 18 май 1928], убит.
Илия Джонев, арестуван, бит и освободен от затвор - февр. 1923.
Илчо Спасов [*с. Назърица], арестуван - март 1933, осъден от 5-15 г., бит и препратен в Скопския затвор.
Йонка Симеонова [*с. Бистър] - бита /началото на апр. 1933/, за това че укрива комити.
Кана Станкова [*с. Рикачево, 53-годишна], изнасилена - 16 юни 1929. //Родена 1929-53 = 1876.
Ката Костадинова Кърджиева [*с. Църнощица] – 15 май 1933 избягва в България.
Кирил Десподов [+ пролет 1926], убит.
Любен Христов Янков [*с. Паралово + 1931], войник в сръбската армия, убит.
Манол Илиев [*с. Груинци + 8 март 1928], убит от сръбски стражари = съпруга ? [*с. Извор].
Мирчо Георгиев [*с. Дукат], осъден на 6-7 ноем. 1929 от Вранския съд на 2 г. затвор, заради съучастие в жп атентата на 6 юли 1929 и бит.
Младен Станков [*с. Назърица ?] - март 1933 арестуван, осъден от 5-15 г., бит и препратен в Скопския затвор.
Найден Н. Бързин [+ 11 юли 1927], убит.
Найден Харизанов [*с. Мусул + 13 септ. 1927], убит.
Никола Андонов [*с. Белут], арестуван, бит и освободен от затвор - февр. 1923.
Никола Василев Динев [*с. Ресен + 16 юни 1932], убит.
Никола Миладинов [+ 1 септ. 1931], кмет на с. Гложйе; убит.
Никола Харизанов [*с. Бранковци + 14 апр. 1928], убит.
Павел Гигов [*с. Белут + пролет 1926], убит.
Раденко Стаменов [*с. Долна Лисина + 5 май 1926], убит.
Раденко Стоянов [*с. Божица + февр. 1928], убит.
Санде Цветанов [*с. Горно Тлъмино + 18 окт. 1925], убит. В Мартиролога под № 75 – „от Долно Тлъмино”, „28-г[одищен], образов[ание] прогимн[азиално], загинал на 18 окт. 1924”. //Роден 1924-28 = *1896.
Светослав Стоименов [*с. Брестница + 28 февр. 1930], убит.
Серафим Гъркуновски [*с. Горно Тлъмино]. Син ? = снаха, изнасилена - /юни/ 1929.
Сотир Атанасов [*с. Църнощица], бит - /юни/ 1929.
Спас Миленов, жестоко пребит 23 юни 1929 от сръбски стражари.
Спасен(а) Станоев(а) [*с. Дукат], затворен(а) заради съучастие в жп атентата при гара Прибой на 6 юли 1929 и бит(а).
Стаменко Благоев Раденков [*с. Божица + 1931], убит.
Станка Зарева Давиткова [*с. Църнощица, 20-годишна] – 15 май 1933 избягва в България. //Родена 1933-20 = *1913.
Стоимен Янков [*с. Назърица], с цялото си семейство, арестувани юли 1929, а 10-месечното му внуче оставено само ! //Родено юли 1929-10 месеца = *септ. 1928.
Стойне Кудото [*с. Горна Любата], арестуван, бит и освободен от затвор - 24 февр. 1923.
Стойне Раденков [*с. Божица + 1 септ. 1927], убит.
Стойне Цветков [* с. Долна Любата + ян. 1926], убит. //Уикипедия – годеник, убит след завръщането си от Кюстендил , където пазарува за сватбата си.
Стойо Тодоров [*с. Долно Тлъмино], жестоко пребит от сръбски стражари - 23 юни 1929.
Стоичко Лазаров [*с. Райчиловци + септ. 1923], убит.
Стоичко Славов [*с. Църнощица + септ. 1928], убит.
Стоян Момчилов [*с. Дукат + дек. 1927], убит.
Стоянка Лазарова Атева [*с. Църнощица, 17-годишна] – 15 май 1933 избягва в България. //Родена 1933-17 = *1916.
Страти Якимов [*с. Бистър], бит /началото на апр. 1933/, за това че укрива комити.
Тома Георгиев Керавски [*с. Ресен + 1 юни 1933, с. Ресен], убит извън селото.
Тоше Харизанов[ *с. Милевци + 4 дек. 1927], убит.
Христо Спасов [*с. Бранковци] - март 1933 арестуван, бит и затворен в гр. Враня.
Христо Спасов [*с. Назърица + март 1933], арестуван март 1933, осъден, но убит по пътя за Скопския затвор.
Христо Стайков [*с. Назърица ?] - март 1933 арестуван, осъден от 5-15 г., бит и препратен в Скопския затвор.
Христо Харизанов [*с. Долна Лисина + 5 май 1926], убит.
Цв. Александрова [*с. Долна Любата, 16-годишна], забягва с оше 2 други деца в Кюстендил – май 1931, тъй като не ще да търпи сръбско робство. //Родена 1931-16 = *1915.
Яким Груев и дъщеря му [*с. Бранковци] - март 1933 арестувани, бити и затворени в гр. Враня.
Янко Велинов [*с. Гложйе]. Син [+ 1931], войник в сръбската армия, убит.
# Димитров, Тодор. Сръбският терор в Босилеградско след окупацията [7 ноем. 1920] до 1934.- Бюлетин КИЦ-Босилеград, 2005, бр. 41, с. 36-39 или www.kicbos.org; Македонски мартиролог. (Съставител Цочо В. Билярски). С., 2005, с. 171, № 75 и 76 – по ръкопис в ЦДА ф.771 к, а.е. 106, 208 л. и сн.
*
ТРЪНСКО
Българи бити, обесени, убити от сърби през 20-те и 30-те
*
Анани Владимиров [*с. Драинци + 6 срещу 7 юни 1929], убит, "младеж".
Васил Цвятков [*с. Ясенов-Трънско + 1 окт. 1932], убит в сражение от сръбска дружина.
Гаврил Иванов [*с. Клисура-Трънско + 27 март 1934, Белград], обесен.
Гица Гигов [*с. Клисура-Трънско], осъден от сърбите "до живот", обжалвано - 20-годишна присъда, лежи в затвор 1932-39 и освободен от германската войска.
Григор Стоянов [ +7 ян. 1929, с. Стразимировци], убит.
Димитър Гранджов [*с. Клисура-Трънско + 27 март 1934, Белград], обесен.
Любомир Янков [*с. Клисура-Трънско], затворен в Белград 1932-34.
Милоя Томов [ +7 ян. 1929, с. Стразимировци], убит.
Петър Станимиров [*с. Колунци + 31 май 1929], убит, "оставил жена и 4 деца".
Стана Златкова [*с. Клисура-Трънско], бита и измъчвана 5 г. в Белградския затвор.
Стоян Георгиев [*с. Долна Мелна + 3 юни 1929], убит, "60-годишен". // Роден 1929-60 = 1869 г.
Тома Рангелов [ + 7 ян. 1929, с. Стразимировци], убит.
Цоно Гюрев [*с. Клисура-Трънско], осъден от сърбите "до живот", след обжалване - 20-годишна присъда, лежи в затвор 1932-39 и освободен от германската войска. Председател на кредитна кооперация "Въртоп" 1942.
# в. Български запад, 1942, бр. 5, с. 2; бр. 15, с. 3; бр. 34-35, с. 4..
*
ЦАРИБРОДСКО
Българи обесени, убити от сърби през 30-те
*
А. Поп Иванов [+5 авг. 1930, Цариброд], убит.
Александар Йоцов Алексов [*с. Каменица, Царибродско + май 1929], убит; брат на Асен и син на Йоцо.
Асен Йоцов Алексов [с. Каменица, Царибродско + май 1929], убит, свещеник; брат на Александър син на Йоцо и съпруга на Милка.
Йоцо Алексов [*с. Каменица, Царибродско + май 1929], убит; баща на братята Александър и Асен.
Милка Алексова [*с. Каменица, Царибродско + май 1929], убита; "18-годишна, бременна"; съпруга на Асен.
(Да не забравяме!!!)
Sunday, November 1, 2020
ПОРУГВАНЕТО НА УЧИЛИЩЕТО В СЕЛО ГРОЗНАТОВЦИ
Saturday, October 10, 2020
КАУЗАТА ГРОЗНАТОВЦИ – ПОСЛЕДНИТЕ ЗАТВОРНИЦИ НА НЬОЙ
Петко Русанов
КАУЗАТА ГРОЗНАТОВЦИ – ПОСЛЕДНИТЕ ЗАТВОРНИЦИ НА НЬОЙ
Един етнос систематично се подлага на асимилация – духовна и етническа . Един етнос къде ?
Един етнос в демократична и правова Европа и големите политически играчи нехаят за това . Един етнос който с векове е живял на тази земя и днес неговите властимащи му отнемат и природата , за да могат да го изгонят от собствената му земя . Етносът е български и това са нашите сънародници от Покраището . Сърбите за толкова време не успяха да го накарат да стане прави сърби и затова сега се опитват да го прогонят , като замърсяват природата , като не дават възможност да се развива нищо . Така е в Босилеград , във Враня и едно красиво кътче откъснато от Трънския край и вкарано според Ньой в границите на Сърбия .Бих запитал същите по вяра свещенници от Сръбската православна църква как се молят на Господ в молитвите си и същевременно са оръжие на една асимилаторска политика на управляващите в Белград ?
Бих ги запитал как изпълняват обредите на това население , когато явно е че го мразят . Белград не можа да приеме , че българин не може да се асимилира . Българинът е такова нещо , че в него се претопяват други и затова сме толкова различни по националното ни землище , но сме единни когато става въпрос за етноса ни . Белград не можа да приеме това независимо кой управлява и закономерно сега Сърбия с времето се смалява , независимо подкрепата на един голям брат .
Ще отидем на гости на един лекар в село Грознатовци , което умира . Умира , защото властта не му позволява да диша и да живее . Хората тук са толкова бедни , че доктор Анакиев не им взема нищо . Активна личност , писател и поет , автор на много филми Димитър Фочеров Анакиев се е заел да възкреси българския дух и затова реших да го подкрепя .Г-н Анакиев е възглавил протестите на местните хора срещу отнемането на водоизточниците им , които Милошевич и радикалите му са продали на техни хора Същото са направили и с друго село Топли дол . Село Грознатовци , Драйнци и всички наоколо около тях някога китни български села , сега умират под вещите грижи на управляващите в Белград . Нека не си кривим душата – България наистина помага . Това което се случва в КИЦ – Босилеград , Враня и Цариброд става благодарение на България . Нека бъдем и конкретни – Ньой е мъртъв и са нужни конкретни стъпки за връщането на справедливостта , но никой на момента не желае политическо прекрояване , защото веднага ще задействуват синдромите от миналото и българската кауза отново ще загуби . Онова , което се случи с връщането на Южна Добруджа е конкретен пример какво трябва да направи България за да си върне стъпка по стъпка своите изконни територии .
Иначе бащата на Димитър Анакиев – Григор е известен хирург и уролог . Интересна съдба има дядото Милан Лазаров – дърводелец и човек с развито национално чувство . Почива от побоите в местния жандармски участък , защото е бил абониран за български вестници и списания . Всеки път когато ги е получавал са го привиквали за справка . По този повод няма как да не спомена памфлета на Димитър Анакиев :
За триста селяни, печалбари къщата стои за десет жандарми Българите да превръщат в Сърби- сега разруха по-лоша от плевня.
Колкото и смешно , толкова и тъжно . Сега тук няма деца , но Димитър Анакиев се е заел да възстанови училището , за да създаде културен център “ Симо Соколов “ – известен борец за българското в този край .Той иска да превърне сградата в културно – информационен център , в който ще се чете поезия , ще се правят мероприятия , за да се подържа духа на хората .За да му помогне софийския художник Бранко Николов е решил да направи изложба , а група пловдивски интелектуалци и читалищната деятелка Елена Диварова , чрез фланелките желае да помогне на г-н Анакиев в благородното дело
Листът на фланелката е дъбов лист от последните спомени от миналото , когато е имало живот тук . Дъбът пази спомени за по- добри времена и затова са решили да го сложат като емблема . Купувайки фланелка Вие подпомагате каузата на тези родолюбци , защото каузата Грознатовци е кауза на сърцето
Тази кауза помага за съхранение на духа и вярата на местните хора , че някога отново ще бъдат в границите на майката родина . Затова каузата Грознатовци не е партийна кауза , а кауза на всички родолюбци , които желаят под Въртопа българската реч никога да не замлъква , с което ще покажат на официалните сръбски власти , че там където българин е стъпил нещата са безвъзвратни
Каузата Грознатовци – нека последните затворници на Ньой разберат , че България им протяга ръка в името на по- добро време , когато всички българи ще бъдем в едно.
07. Октомбри, 2020, ПР зоне, блог на Петко Русенов
Subscribe to:
Posts (Atom)