РАЗГОВОРИ ЗА АСИМИЛАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СЪРБИЯ .

 

Димитър Анакиев

Иван Николов

РАЗГОВОРИ ЗА АСИМИЛАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СЪРБИЯ

.

(Този разговор възникна на ръба на моята схема „Механизъм на асимилация на българи в Сърбия“, в коментари във Facebook. Въпреки факта, че е създаден между другото, мисля, че носи много информации по тази важна и малко известна тема.)

.

ИВАН НИКОЛОВ:

Не само Националния съвет на БНМ и СПЦ. Между другото НС съществува едва от 2003г. и симулира някаква културна автономия на малцинството. Асимилацията е дълготраен и сложен процес за който е разработена цяла една доктрина. За да се "усвои" една завоювана територия и да се "придобие" нейното население първо трябва да се ликвидира нейният културен и политически елит и около една трета от съпритвляващите се. Около една трета се изгонва. Последната трета се подлага на системно "превъзпитаване" в училищата като им се набива чужд език и история, чуждо национално самосъзнание и чужди културни ценности. В армията, в черквата, в медиите, в театъра и киното максимално се сатанизира родния език, писменост, история, литература. Съпротивляващите се подлагат на репресии в затворите, упражнява се икономически и административен натиск и така през едно-две поколения вече имате не само ново национално самосъзнание (югославяни, македонци, шопи, каракачани) но и имате цели общности които са антибългарски настроени до такава степен че се отказват не само от родния си език, но и от предците си.

.

ДИМИТЪР ФОЧЕРОВ АНАКИЕВ:

Благодаря за коментара! Моята схема, както всички схеми, умишлено опростява до елементите, които могат да показват посоката на действие. Като план за действие за нещо необходимо. Разбира се, проблемът е много по-широк и има дълга история с различни акценти в различни периоди. Как виждате посоките на необходимите действия днес, за да спасим поне нещо. Разбира се, ситуацията в Босилеград вероятно е много по-добра от тази тук в Клисура. Вие живеете в българска община, ние в сръбска.

.

ИВАН НИКОЛОВ:

И Босилеградска община, както и Клисура, един век е част от сръбската административна и политическа система. Разбира се, всеки най-добре познава собствения си двор, но ако от 30 000 жители в миналото сме паднали на не повече от 5-6 000 днес, е ясно, че процесите в Клисура и в Босилеград са едни и същи и се приближават до една и съща цел - обезбългаряване и обезлюдване на българските райони съгласно доктрината за която вече споменах. А посоките на действие? Ние никога не сме имали място за маневриране притиснати от агресивния великосръбски национализъм от една, липса на силна и категорична подкрепа от българска страна и вътрешни междуособици умело подклаждани отвън. В изтеклите 100 години ние изчерпахме всички средства да се преборим за правото си да останем българи и достойно да живеем на собствената си земя. Срещу нас са използвани всички възможни методи и средства за асимилация и е истинско чудо, че все още ни има тук-там. Това което можем да направим, е да даваме максимална гласност на случващото се у нас, да запознаваме българската и европейската общественост и да искаме помощ от тях.

.

ДИМИТЪР ФОЧЕРОВ АНАКИЕВ:

Виждате ли някакви възможности за преминаване на границите на нашите дворове, както казвате, в насърчаване на гласноста. Тъй като сме изолирани, за разлика от вас, ние нямаме свои собствени институции и за нас би означавало много да се свържем с братята, от чиято община сме отделени и изтласкани в тъмнината. БНР чрез кореспондент от Кюстендил редовно отчита от Босилеград. За нас не се чува глас.

.

ИВАН НИКОЛОВ:

И ние години наред нямахме "инсттуции". Важното е да направиш информация, в днешно време е лесно да я разпространиш...

.

ДИМИТЪР ФОЧЕРОВ АНАКИЕВ:

Да, но не става въпрос само за информация, а за обединяване на българите. Оплаквате се, че българите от другата страна на държавната граница не ви подкрепят, както искате, но виждате, че сътрудничеството на българите не може да премине нито общинските граници...

.

ИВАН НИКОЛОВ:

Както виждате, обединението не е нашата силна национална черта. И когато прекалено се настоява за обединение, обикновено се стига до единомислие. Все пак, става дума и за качествена информации за това в какво положение се намират българските общности. В конкретния случай, би било интересно да научим нещо за съдбата на българите в Клисура, Божица, Топли дол... Колко бяха, колко останаха, колко са училищата, учениците, църквите, паметниците, поминъка, пътищата - всичко онова което кара хората да си отидат и да не се върнат никога вече...

.

(17.9.2020) Димитър Фочеров Анакиев

МЕХАНИЗМЪТ НА АСИМИЛАЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО МАЛЦИНСТВО В СРБИЯ ("хармонизация" + асимилация)

 

ПИСМО НА БЪЛГАРСКИ ПРИЯТЕЛ

ПИСМО НА БЪЛГАРСКИ ПРИЯТЕЛ

.

Скъп приятел!

.

Мисля, че тази платформа за защита правата на българското малцинство в Сърбия принадлежи на друго време и не дава възможност за защита на малцинството. Разбира се, та предоставя списък с нужди, но, първо, това не е документ за действие, и второ, та съдържа стратегически грешки.

Крайно време е българското малцинство в Сърбия да се осмели и да се еманципира от „хармонизация“ с държавата, която работи срещу нея. Видя ли в този списък с „добри пожелания“ например факта, че част от българското малцинство беше откъснато от малцинствения корпус и избутано в груба асимилация? И това не е само случаят с Клисура, но и с Божица. За този факт има постоянна тишина... Вместо така наречения "Съвет на българите в Сърбия" да провежда "държавна политика" и "да заповядва" и "да кани" държави "да бъдат приятели", да "се свърже с Румъния и Северна Македония" (sic!) и подобни глупости, те ще трябва да спрат с „политиката на братство“ и „равновесие“ и да покажат и публикуват жестокостите на сръбската държава спрямо българското малцинство. Например, да се състави списък на българските църкви и манастири, превърнати в сръбски храмове...

Докато „Съветът на българите в Сърбия“ пропагандира „братството“, държавата работи активно срещу това малцинство. И така, „Съветът на българите“ е съучастник в акцията за премахване на българското малцинство в Сърбия. От над 60 000 българи в Сърбия днес има около 18 500, така че асимилацията е ужасна и за нея не може да се прочете и дума. Защо „Съветът на българите“ не информира „Съвета на Европа“ за това?

Писмото, което наскоро написах до Босилеград KIC¹, е второто такова писмо (за първи път го написах преди повече от 10 години). Вярвам, че няма да получа отговор от тех, както не получих и за първото писмо. Следователно става въпрос за конформизъм и корупция, защото изглежда, че парите, които малцинството получава (те казват 500 000 евро, които малцинството не вижда), всъщност са пари за корупция. Съветът на българите в Сърбия ще трябва да издигне глас срещу държавата, която асимилира малцинство, вместо това те се “хармонизират” с държавата. Най-много могат да нападнат местен политик. Не знам дали и това е последица от сталинизма, при който не беше позволено да се каже нито дума срещу държавата, но факт е, че „Съветът на българите в Сърбия“ не си върши работата и вероятно затова са платени. Имаме нужда от нова политика за българското малцинство, имаме нужда от смели и некорумпирани хора. Има ли още такива? И трябва да действаме възможно най-скоро, преди малцинството да изчезне напълно.

.

Поздрави!

.

Димитър Анакиев, 16.9.2020

.

¹Писмо до КИЦ Босилеград

.

Уважаеми,

.

Искам да ви предупредя за проблема с българското национално малцинство в района на Клисура (Трънско, Западни покрайнини). Тази област, която включва 8 села и 37 махали (126,3 км2), в които има 4 църкви, един манастир и множество училища, е премахната не само от родината си, но и от самото българско национално малцинство. След като Клисура е била част от област Босилеград в продължение на 45 години, през 1965 г. общината е прехвърлена на Власина Окръглица, а през 1975 г. на община Сърдулица, губейки не само самоуправлението (общината), но и връзката си с българското малцинство. Това „отстраняване“ на българи от Клисура от корпуса на българското национално малцинство беше съпроводено с премахване на икономическата база и отказ от широк кръг национални права, водещи до почти пълна асимилация на населението - което днес заплашва да заличи името Клисура. Не е необичайно да попаднете на информация, че мастир в Паля е "най-голямата забележителност на региона на Власина".

Днес не е известно кой от кръга на босилиградските служители по това време (1965 г.) се е съгласил с отделянето на Клисура от област Босилеград и по този начин „изключване“ от корпуса на националното малцинство, но мисля, че отговорността на институциите и отделните лица от Босилеград към Клисура не е приключила. Най-малкото, което може да се направи, е да се предупреди за проблема на изключването му от българското национално малцинство и да се установят културни и други връзки с областта, от която е откъснато.

.

С уважение,

.

Димитър Анакиев, 12.09.2020