РАЗГОВОРИ ЗА АСИМИЛАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СЪРБИЯ .

 

Димитър Анакиев

Иван Николов

РАЗГОВОРИ ЗА АСИМИЛАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СЪРБИЯ

.

(Този разговор възникна на ръба на моята схема „Механизъм на асимилация на българи в Сърбия“, в коментари във Facebook. Въпреки факта, че е създаден между другото, мисля, че носи много информации по тази важна и малко известна тема.)

.

ИВАН НИКОЛОВ:

Не само Националния съвет на БНМ и СПЦ. Между другото НС съществува едва от 2003г. и симулира някаква културна автономия на малцинството. Асимилацията е дълготраен и сложен процес за който е разработена цяла една доктрина. За да се "усвои" една завоювана територия и да се "придобие" нейното население първо трябва да се ликвидира нейният културен и политически елит и около една трета от съпритвляващите се. Около една трета се изгонва. Последната трета се подлага на системно "превъзпитаване" в училищата като им се набива чужд език и история, чуждо национално самосъзнание и чужди културни ценности. В армията, в черквата, в медиите, в театъра и киното максимално се сатанизира родния език, писменост, история, литература. Съпротивляващите се подлагат на репресии в затворите, упражнява се икономически и административен натиск и така през едно-две поколения вече имате не само ново национално самосъзнание (югославяни, македонци, шопи, каракачани) но и имате цели общности които са антибългарски настроени до такава степен че се отказват не само от родния си език, но и от предците си.

.

ДИМИТЪР ФОЧЕРОВ АНАКИЕВ:

Благодаря за коментара! Моята схема, както всички схеми, умишлено опростява до елементите, които могат да показват посоката на действие. Като план за действие за нещо необходимо. Разбира се, проблемът е много по-широк и има дълга история с различни акценти в различни периоди. Как виждате посоките на необходимите действия днес, за да спасим поне нещо. Разбира се, ситуацията в Босилеград вероятно е много по-добра от тази тук в Клисура. Вие живеете в българска община, ние в сръбска.

.

ИВАН НИКОЛОВ:

И Босилеградска община, както и Клисура, един век е част от сръбската административна и политическа система. Разбира се, всеки най-добре познава собствения си двор, но ако от 30 000 жители в миналото сме паднали на не повече от 5-6 000 днес, е ясно, че процесите в Клисура и в Босилеград са едни и същи и се приближават до една и съща цел - обезбългаряване и обезлюдване на българските райони съгласно доктрината за която вече споменах. А посоките на действие? Ние никога не сме имали място за маневриране притиснати от агресивния великосръбски национализъм от една, липса на силна и категорична подкрепа от българска страна и вътрешни междуособици умело подклаждани отвън. В изтеклите 100 години ние изчерпахме всички средства да се преборим за правото си да останем българи и достойно да живеем на собствената си земя. Срещу нас са използвани всички възможни методи и средства за асимилация и е истинско чудо, че все още ни има тук-там. Това което можем да направим, е да даваме максимална гласност на случващото се у нас, да запознаваме българската и европейската общественост и да искаме помощ от тях.

.

ДИМИТЪР ФОЧЕРОВ АНАКИЕВ:

Виждате ли някакви възможности за преминаване на границите на нашите дворове, както казвате, в насърчаване на гласноста. Тъй като сме изолирани, за разлика от вас, ние нямаме свои собствени институции и за нас би означавало много да се свържем с братята, от чиято община сме отделени и изтласкани в тъмнината. БНР чрез кореспондент от Кюстендил редовно отчита от Босилеград. За нас не се чува глас.

.

ИВАН НИКОЛОВ:

И ние години наред нямахме "инсттуции". Важното е да направиш информация, в днешно време е лесно да я разпространиш...

.

ДИМИТЪР ФОЧЕРОВ АНАКИЕВ:

Да, но не става въпрос само за информация, а за обединяване на българите. Оплаквате се, че българите от другата страна на държавната граница не ви подкрепят, както искате, но виждате, че сътрудничеството на българите не може да премине нито общинските граници...

.

ИВАН НИКОЛОВ:

Както виждате, обединението не е нашата силна национална черта. И когато прекалено се настоява за обединение, обикновено се стига до единомислие. Все пак, става дума и за качествена информации за това в какво положение се намират българските общности. В конкретния случай, би било интересно да научим нещо за съдбата на българите в Клисура, Божица, Топли дол... Колко бяха, колко останаха, колко са училищата, учениците, църквите, паметниците, поминъка, пътищата - всичко онова което кара хората да си отидат и да не се върнат никога вече...

.

(17.9.2020) Димитър Фочеров Анакиев