ПИСМО НА БЪЛГАРСКИ ПРИЯТЕЛ

ПИСМО НА БЪЛГАРСКИ ПРИЯТЕЛ

.

Скъп приятел!

.

Мисля, че тази платформа за защита правата на българското малцинство в Сърбия принадлежи на друго време и не дава възможност за защита на малцинството. Разбира се, та предоставя списък с нужди, но, първо, това не е документ за действие, и второ, та съдържа стратегически грешки.

Крайно време е българското малцинство в Сърбия да се осмели и да се еманципира от „хармонизация“ с държавата, която работи срещу нея. Видя ли в този списък с „добри пожелания“ например факта, че част от българското малцинство беше откъснато от малцинствения корпус и избутано в груба асимилация? И това не е само случаят с Клисура, но и с Божица. За този факт има постоянна тишина... Вместо така наречения "Съвет на българите в Сърбия" да провежда "държавна политика" и "да заповядва" и "да кани" държави "да бъдат приятели", да "се свърже с Румъния и Северна Македония" (sic!) и подобни глупости, те ще трябва да спрат с „политиката на братство“ и „равновесие“ и да покажат и публикуват жестокостите на сръбската държава спрямо българското малцинство. Например, да се състави списък на българските църкви и манастири, превърнати в сръбски храмове...

Докато „Съветът на българите в Сърбия“ пропагандира „братството“, държавата работи активно срещу това малцинство. И така, „Съветът на българите“ е съучастник в акцията за премахване на българското малцинство в Сърбия. От над 60 000 българи в Сърбия днес има около 18 500, така че асимилацията е ужасна и за нея не може да се прочете и дума. Защо „Съветът на българите“ не информира „Съвета на Европа“ за това?

Писмото, което наскоро написах до Босилеград KIC¹, е второто такова писмо (за първи път го написах преди повече от 10 години). Вярвам, че няма да получа отговор от тех, както не получих и за първото писмо. Следователно става въпрос за конформизъм и корупция, защото изглежда, че парите, които малцинството получава (те казват 500 000 евро, които малцинството не вижда), всъщност са пари за корупция. Съветът на българите в Сърбия ще трябва да издигне глас срещу държавата, която асимилира малцинство, вместо това те се “хармонизират” с държавата. Най-много могат да нападнат местен политик. Не знам дали и това е последица от сталинизма, при който не беше позволено да се каже нито дума срещу държавата, но факт е, че „Съветът на българите в Сърбия“ не си върши работата и вероятно затова са платени. Имаме нужда от нова политика за българското малцинство, имаме нужда от смели и некорумпирани хора. Има ли още такива? И трябва да действаме възможно най-скоро, преди малцинството да изчезне напълно.

.

Поздрави!

.

Димитър Анакиев, 16.9.2020

.

¹Писмо до КИЦ Босилеград

.

Уважаеми,

.

Искам да ви предупредя за проблема с българското национално малцинство в района на Клисура (Трънско, Западни покрайнини). Тази област, която включва 8 села и 37 махали (126,3 км2), в които има 4 църкви, един манастир и множество училища, е премахната не само от родината си, но и от самото българско национално малцинство. След като Клисура е била част от област Босилеград в продължение на 45 години, през 1965 г. общината е прехвърлена на Власина Окръглица, а през 1975 г. на община Сърдулица, губейки не само самоуправлението (общината), но и връзката си с българското малцинство. Това „отстраняване“ на българи от Клисура от корпуса на българското национално малцинство беше съпроводено с премахване на икономическата база и отказ от широк кръг национални права, водещи до почти пълна асимилация на населението - което днес заплашва да заличи името Клисура. Не е необичайно да попаднете на информация, че мастир в Паля е "най-голямата забележителност на региона на Власина".

Днес не е известно кой от кръга на босилиградските служители по това време (1965 г.) се е съгласил с отделянето на Клисура от област Босилеград и по този начин „изключване“ от корпуса на националното малцинство, но мисля, че отговорността на институциите и отделните лица от Босилеград към Клисура не е приключила. Най-малкото, което може да се направи, е да се предупреди за проблема на изключването му от българското национално малцинство и да се установят културни и други връзки с областта, от която е откъснато.

.

С уважение,

.

Димитър Анакиев, 12.09.2020