ЗА МАКЕДОНИЗЪМ

 

Писмо от Западните покрайнини до български приятел

Скъпи приятелю, българската държава има исторически шанс поне малко да подобри ефекта от османската окупация. Нека си припомним: преди освобождението от турците сърбите са били нация с население от 680 000 души спрямо около 7 000 000 българи. След присвояването на района от Тимок и Поморавието сръбското население се увеличи до 2,5 милиона спрямо 5,5 милиона от българското. Това е положението преди Балканските войни.
Днес и двете страни имат около 7 милиона, но сръбският говорят 12 милиона, а български –  9 милиона. През последните 30 години в Черна гора броят на черногорците е намалял от 70% на 43,8%, а броят на сърбите се е увеличил от 3% на 28,7% (официално преброяване). Черногорската държава е с 2 века по-стара от сръбската, но има всички шансове Черна гора да стане втората (дори третата) сръбска държава.

От маргинална балканска нация сърбите стават абсолютни господари на Балканите. Чрез интриги, манипулации, злоупотреби, присвояване и безпрецедентен шовинизъм към всички и най-вече към българите, защото както пише Гарашанин в Начертание: „пътят към сръбското господство на Балканите води през България …“ Създаването на „македонската нация“ е най-силно антибългарско оръжие на Сърбия. От сто и петдесет години българите говорят за братство със Сърбия, докато „братът“ завзема територии и население и насилствено го асимилира. Днес най-накрая дали са узрели българските политици да се противопоставят на „македонизма“ и сръбското господство чрез него? Надявам се. „Братът“ нае всичките си васали от вчера, за да плюят българите и както винаги се открояват послушните словенци (особено някои институти IFIMES, но и „либерални интелектуалци“), така също „честни хървати“ (Радио Горни град)…

Какво означава приемането на „македонизма“ от България и българската нация? Това означава, че утре на Балканите ще има 15 милиона сърби и може би 2-3 милиона българи, които няма да имат друг избор, освен да емигрират на гръцки остров, ако гърците ги приемат. Става дума не само за оцеляването на  десет вековната българска култура, а буквално за борба за голото ни национално съществуване

.
За щастие официалната политика на България изглежда обединена около „НЕ на македонизма“ в ЕС. Съществува обаче пета колона под формата на неизбежните, слепи на очите , „либерални интелектуалци“ (чети: конформисти). В продължение на 28 години гърците не искат да чуят за македонизма. А сърбо македонците разчитат, както винаги, на интриги, манипулации и натиск от страна на по-силните. След 150 години страдания, имат ли българите достатъчно зрялост и опит, за да се изправят пред сръбските планове? Иска ми се да е така.

Поздрави! Димитър

FAKEL.Bg : https://fakel.bg/%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%84%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8/

ЕМАНУИЛ ПОПДИМИТРОВ, ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ПРИНУДИ СЪРБИЯ ДА ПРИЗНАЕ БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО МАЛЦИНСТВО

ЕМАНУИЛ ПОПДИМИТРОВ, ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ПРИНУДИ СЪРБИЯ ДА ПРИЗНАЕ БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО МАЛЦИНСТВО

След окупацията на Западните покрайнини (1920) Кралство на сърби, хървати и словенци, водено от сръбския крал Александър Караджорджевич, не признава съществуването на българи в Сърбия. Върху българите се упражнявал ужасен асимилационен натиск и непокорните били принуждавани да бягат в България или били малтретирани и дори стотина българи годишно били избивани. На 15 и 16 юни 1924 г. временният Върховен комитет за бежанците свиква в София първата конференция на бежанските дружества от Цариброд, Босилеград и Трънско. С това се поставят основите на една легална организация, която успява да включи в редовете си почти всички бежанци от Западните покрайнини, развивайки мащабна политическа дейност в България и Западна Европа. Организацията издава вестниците „Западни покрайнини“ и „Западно ехо“, имайки 68 дружества с над 3000 членове. Освен пропагандната си дейност за ревизия на Ньойския договор, организацията се грижи и за настаняване на бежанците от Западните покрайнини. Организацията постига най-значимите успехи под председателството на Емануил Попдимитров. На Петия конгрес на малцинствата, организиран от Обществото на народите през месец май 1929 г. в Женева, въпреки противодействието на югославската делегация да не бъде допуснат български представител в залата Емануил Попдимитров успява да се пребори за правото на съвещателен глас, запознавайки участниците в конгреса с положението на българите в Западните покрайнини. Попдимитров, като българин от Западните покрайнини, предоставя на делегатите карти и статистически данни за българския произход на населението от областта. Произнасяйки реч по темата за родния си край, и с подкрепата на руската, унгарската, еврейската и делегацията на испанските каталонци, успява да постигне значим успех – конгресът фактически признава съществуването на българско малцинство в Югославия, приемайки Върховния комитет за бежанците и Емануил Попдимитров в качеството му на председател за представители на българското малцинство в Югославия (факт, който Югославия и нейната дипломация упорито отказват да признаят). Благодарение на личните качества и заслуги на Емануил Попдимитров, Върховният комитет за бежанците се превръща в субект на международното право. На следващия ден на конгреса в Женева Емануил Попдимитров прави изложение за Западните покрайнини и пред провеждащия се паралелен конгрес на журналистите от европейските малцинства. Организира лични срещи и провежда разговори с редица видни политически фигури и журналисти. Международния успех на Емануил Попдимитров и ръководената от него организация подтиква външния министър на България, Атанас Буров, да повдигне въпроса за българското малцинство в Югославия пред Обществото на народите на 11 септември 1929 г. Впоследствие Върховният комитет за бежанците редовно е канен на европейските конгреси на малцинствата, като дори и когато организацията вече не съществува (след Деветнадесетомайския преврат), Емануил Попдимитров е канен в лично качество да присъства на форумите. През 1933 г. на такъв форум Попдимитров произнася бляскава реч в защита на правата на българите в Югославия. Издава книги за Западните покрайнини на немски и английски език. Под ръководството на Емануил Попдимитров към Върховния комитет на бежанците е създаден Научен институт „Западни покрайнини“, включващ 44 известни имена на българската наука и изкуство, като Стилиян Чилингиров, Тихомир Павлов, проф. Анастас Иширков, проф. Йордан Иванов, проф. Стефан Младенов, проф. Георги Генов, Александър Теодоров-Балан и други. Целите на института са да събира и опазва материали за българския характер на населението от Западните покрайнини. Емануил Попдимитров Попзахариев е български поет, философ, литературен критик, писател и общественик. Емануил Попдимитров е роден на 23 октомври 1885 година в село Груинци, Босилеградско. Завършва Кюстендилското педагогическо училище в 1904 г. В периода 1904 – 1906 г. е учител в селата Долни Коритен и Долна Лисина, Босилеградско. Като студент по философия (от 1906) е изключен от Софийския университет заради участие в освиркването на цар Фердинанд I при откриването на Народния театър на 3 януари 1907 г. Записва литература в Монпелие, Франция (1907). Завършва философия и литература във Фрибурския университет, Швейцария (1912). Учителства в Лом и Хасково (1912 – 1914). Участва в Първата световна война като преводач на Южния (Солунски) фронт, и в Главната квартира на армията в Кюстендил. След войната се установява в Кюстендил (до 1923), преподавайки френски език в Кюстендилската гимназия и философия във Висшия педагогически курс. През 1923 г. заедно със семейството си се установява в София. Частен доцент (1923 – 1943) в Катедрата по сравнително литературознание на Софийския университет.

(Димитър Анакиев)

УБИТИ БЪЛГАРИ В СЪРБИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1923-1933г

 УБИТИ БЪЛГАРИ В СЪРБИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1923-1933г

*

БОСИЛЕГРАДСКО

Българи арестувани, бити, убити от сърби 1923-33

*

Ал. Зарков [*с. Бранковци], арестуван март 1933, бит и затворен в гр. Враня.

Александър Гигов [*с. Бистър + 18 окт. 1924], убит. В Мартиролога № 76 – „26-г[одищен], образов[ание] прогимназиално”. //Роден 1924-26 = *1898.

Александър Григоров, бивш кмет на с. Извор - затворен, заради атентата от 6 юли 1929.

Александър Стоичков [*с. Ресен + 1 юни 1933, с. Ресен], убит извън селото.

Ангел Николов, кмет на с. Бистър, бит в началото на апр. 1933 от околийския началник Баевич и следователя Чучкович.

Ангел Якимов [*с. Бистър + пролет 1926], убит.

Арсо Дойчинов, кмет на с. Милевци, арестуван по повод атентата на 6 юли 1929.

Асен Ефтимов [*с. Църнощица + 2 май 1926], убит.

Асен Миланов Тасев [*с. Райчиловци + 1931], войник в сръбската армия, убит. Баща му умира след него от скръб.

Асен Пейчов [*Босилеград], бит /началото на апр. 1933/, а със съпругата му се гаврят сръбски стражари.

Асен Спасов Северинкин [*с. Белут, 15 юли 1898 + 1 септ. 1931, с. Плоча], самовзривява се, за да не попадне жив в сръбски ръце. // Баща на 4 деца. Брат на Симеон [+ юли 1913, с. Божица], разстрелян от сръбски военни.

Асен Христов Янков [*с. Паралово, 14-годишен сирак], бит, заради отказ да говори сръбски и забягва в Кюстендил 2 май 1931. //Роден 1931-14 = *1917.

Атанас Манолов [*с. Бистър], бит в началото на апр. 1933.

Атанас Янакиев [*с. Брестница], арестуван заради жп атентата на 6 юли 1929 и бит.

Благой Григоров [*Босилеградско + март 1923], убит.

Борис Денчев, арестуван, бит и освободен от затвор - февр. 1923.

Васил Ангелков [*с. Дукат], арестуван заради съучастие в жп атентата при гара Прибой на 6 юли 1929 и бит.

Васил Андонов [*с. Лазарица], осъден във Враня 6-7 ноем. 1929 на 3 г. затвор.

Васил Величков [*с. Бранковци] - март 1933 арестуван, бит и затворен в гр. Враня.

Васил Завидов [*с. Милевци], на 27 дек. 1930 защитава момите от пияни сръбски пандури, за което е подгонен от тях до границата. Преминава в с. Киселица, [Кюстендилско].

Васил Илиев [*с. Брестница + 10 ноем. 1931], убит.

Васил Стоянов, арестуван, бит и освободен от затвор - февр. 1923. //Роднина на Дончо.

Васил Янакиев, арестуван, бит и освободен от затвор - 24 февр. 1923.

Велин [*с. Назърица + 1931], войник в сръбската армия, убит.

Велин Китанов [*с. Дукат], Осъден на 6-7 ноем. 1929 във Враня на 5 г. затвор, заради съучастие в жп атентата при гара Прибой на 6 юли 1929 и бит.

Велин Стефанов [+ пролет 1926], убит.

Владимир Караманов, бивш кмет на с. Бистър, бит – /юни/ 1929.

Георги Божилов [*с. Тлъмино ! + 14 апр. 1928], убит.

Герасим Живков [*с. Горно Тлъмино + март 1933], убит.

Гюра Тошева и баща й Тоше Белио [*с. Бранковци], бити /началото на апр. 1933/ до смърт, а тя озлочестена от сърбина Димитрйе Стойич.

Д. Величков [*Босилеград + началото на апр. 1933, с. Извор], убит край гробището.

Димитър Ненов [*с. Бранковци], арестуван - март 1933, бит и затворен в гр. Враня.

Дончо Стоянов, арестуван, бит и освободен от затвор - февр. 1923. //Роднина на Васил.

Драган Заров [*Босилеград + 27 дек. 1930], защитава в с. Милевци момите от пияни сръбски пандури, за което е подгонен от тях до границата и там е убит от сръбски граничари.

Евстати Божилов [*с. Бресница], бивш учител, арестуван заради жп атентата на 6 юли 1929 и бит.

Ефтим Стоичков [*с. Ресен + 25 авг. 1928], убит.

Зарко Груев [*с. Бранковци] - март 1933 арестуван, бит и затворен в гр. Враня.

Захари Янакиев [*с. Долна Любата + 26 ян. 1932, Белград], осъден на смърт и обесен в затвора. // Бюлетин № 42, с. 39 – „26-годишен”. Във в. "Въртоп", 1926, бр.1 е от Долна Лисина. // Роден 1932-26 = *1900.

Здравко Хаджията [*с. Дукат + лято 1923], убит.

Иван Стаменов [*с. Долно Тлъмино + 18 май 1928], убит.

Илия Джонев, арестуван, бит и освободен от затвор - февр. 1923.

Илчо Спасов [*с. Назърица], арестуван - март 1933, осъден от 5-15 г., бит и препратен в Скопския затвор.

Йонка Симеонова [*с. Бистър] - бита /началото на апр. 1933/, за това че укрива комити.

Кана Станкова [*с. Рикачево, 53-годишна], изнасилена - 16 юни 1929. //Родена 1929-53 = 1876.

Ката Костадинова Кърджиева [*с. Църнощица] – 15 май 1933 избягва в България.

Кирил Десподов [+ пролет 1926], убит.

Любен Христов Янков [*с. Паралово + 1931], войник в сръбската армия, убит.

Манол Илиев [*с. Груинци + 8 март 1928], убит от сръбски стражари = съпруга ? [*с. Извор].

Мирчо Георгиев [*с. Дукат], осъден на 6-7 ноем. 1929 от Вранския съд на 2 г. затвор, заради съучастие в жп атентата на 6 юли 1929 и бит.

Младен Станков [*с. Назърица ?] - март 1933 арестуван, осъден от 5-15 г., бит и препратен в Скопския затвор.

Найден Н. Бързин [+ 11 юли 1927], убит.

Найден Харизанов [*с. Мусул + 13 септ. 1927], убит.

Никола Андонов [*с. Белут], арестуван, бит и освободен от затвор - февр. 1923.

Никола Василев Динев [*с. Ресен + 16 юни 1932], убит.

Никола Миладинов [+ 1 септ. 1931], кмет на с. Гложйе; убит.

Никола Харизанов [*с. Бранковци + 14 апр. 1928], убит.

Павел Гигов [*с. Белут + пролет 1926], убит.

Раденко Стаменов [*с. Долна Лисина + 5 май 1926], убит.

Раденко Стоянов [*с. Божица + февр. 1928], убит.

Санде Цветанов [*с. Горно Тлъмино + 18 окт. 1925], убит. В Мартиролога под № 75 – „от Долно Тлъмино”, „28-г[одищен], образов[ание] прогимн[азиално], загинал на 18 окт. 1924”. //Роден 1924-28 = *1896.

Светослав Стоименов [*с. Брестница + 28 февр. 1930], убит.

Серафим Гъркуновски [*с. Горно Тлъмино]. Син ? = снаха, изнасилена - /юни/ 1929.

Сотир Атанасов [*с. Църнощица], бит - /юни/ 1929.

Спас Миленов, жестоко пребит 23 юни 1929 от сръбски стражари.

Спасен(а) Станоев(а) [*с. Дукат], затворен(а) заради съучастие в жп атентата при гара Прибой на 6 юли 1929 и бит(а).

Стаменко Благоев Раденков [*с. Божица + 1931], убит.

Станка Зарева Давиткова [*с. Църнощица, 20-годишна] – 15 май 1933 избягва в България. //Родена 1933-20 = *1913.

Стоимен Янков [*с. Назърица], с цялото си семейство, арестувани юли 1929, а 10-месечното му внуче оставено само ! //Родено юли 1929-10 месеца = *септ. 1928.

Стойне Кудото [*с. Горна Любата], арестуван, бит и освободен от затвор - 24 февр. 1923.

Стойне Раденков [*с. Божица + 1 септ. 1927], убит.

Стойне Цветков [* с. Долна Любата + ян. 1926], убит. //Уикипедия – годеник, убит след завръщането си от Кюстендил , където пазарува за сватбата си.

Стойо Тодоров [*с. Долно Тлъмино], жестоко пребит от сръбски стражари - 23 юни 1929.

Стоичко Лазаров [*с. Райчиловци + септ. 1923], убит.

Стоичко Славов [*с. Църнощица + септ. 1928], убит.

Стоян Момчилов [*с. Дукат + дек. 1927], убит.

Стоянка Лазарова Атева [*с. Църнощица, 17-годишна] – 15 май 1933 избягва в България. //Родена 1933-17 = *1916.

Страти Якимов [*с. Бистър], бит /началото на апр. 1933/, за това че укрива комити.

Тома Георгиев Керавски [*с. Ресен + 1 юни 1933, с. Ресен], убит извън селото.

Тоше Харизанов[ *с. Милевци + 4 дек. 1927], убит.

Христо Спасов [*с. Бранковци] - март 1933 арестуван, бит и затворен в гр. Враня.

Христо Спасов [*с. Назърица + март 1933], арестуван март 1933, осъден, но убит по пътя за Скопския затвор.

Христо Стайков [*с. Назърица ?] - март 1933 арестуван, осъден от 5-15 г., бит и препратен в Скопския затвор.

Христо Харизанов [*с. Долна Лисина + 5 май 1926], убит.

Цв. Александрова [*с. Долна Любата, 16-годишна], забягва с оше 2 други деца в Кюстендил – май 1931, тъй като не ще да търпи сръбско робство. //Родена 1931-16 = *1915.

Яким Груев и дъщеря му [*с. Бранковци] - март 1933 арестувани, бити и затворени в гр. Враня.

Янко Велинов [*с. Гложйе]. Син [+ 1931], войник в сръбската армия, убит.

# Димитров, Тодор. Сръбският терор в Босилеградско след окупацията [7 ноем. 1920] до 1934.- Бюлетин КИЦ-Босилеград, 2005, бр. 41, с. 36-39 или www.kicbos.org; Македонски мартиролог. (Съставител Цочо В. Билярски). С., 2005, с. 171, № 75 и 76 – по ръкопис в ЦДА ф.771 к, а.е. 106, 208 л. и сн.

*

ТРЪНСКО

Българи бити, обесени, убити от сърби през 20-те и 30-те

*

Анани Владимиров [*с. Драинци + 6 срещу 7 юни 1929], убит, "младеж".

Васил Цвятков [*с. Ясенов-Трънско + 1 окт. 1932], убит в сражение от сръбска дружина.

Гаврил Иванов [*с. Клисура-Трънско + 27 март 1934, Белград], обесен.

Гица Гигов [*с. Клисура-Трънско], осъден от сърбите "до живот", обжалвано - 20-годишна присъда, лежи в затвор 1932-39 и освободен от германската войска.

Григор Стоянов [ +7 ян. 1929, с. Стразимировци], убит.

Димитър Гранджов [*с. Клисура-Трънско + 27 март 1934, Белград], обесен.

Любомир Янков [*с. Клисура-Трънско], затворен в Белград 1932-34.

Милоя Томов [ +7 ян. 1929, с. Стразимировци], убит.

Петър Станимиров [*с. Колунци + 31 май 1929], убит, "оставил жена и 4 деца".

Стана Златкова [*с. Клисура-Трънско], бита и измъчвана 5 г. в Белградския затвор.

Стоян Георгиев [*с. Долна Мелна + 3 юни 1929], убит, "60-годишен". // Роден 1929-60 = 1869 г.

Тома Рангелов [ + 7 ян. 1929, с. Стразимировци], убит.

Цоно Гюрев [*с. Клисура-Трънско], осъден от сърбите "до живот", след обжалване - 20-годишна присъда, лежи в затвор 1932-39 и освободен от германската войска. Председател на кредитна кооперация "Въртоп" 1942.

# в. Български запад, 1942, бр. 5, с. 2; бр. 15, с. 3; бр. 34-35, с. 4..

*

ЦАРИБРОДСКО

Българи обесени, убити от сърби през 30-те

*

А. Поп Иванов [+5 авг. 1930, Цариброд], убит.

Александар Йоцов Алексов [*с. Каменица, Царибродско + май 1929], убит; брат на Асен и син на Йоцо.

Асен Йоцов Алексов [с. Каменица, Царибродско + май 1929], убит, свещеник; брат на Александър син на Йоцо и съпруга на Милка.

Йоцо Алексов [*с. Каменица, Царибродско + май 1929], убит; баща на братята Александър и Асен.

Милка Алексова [*с. Каменица, Царибродско + май 1929], убита; "18-годишна, бременна"; съпруга на Асен.

(Да не забравяме!!!)

ПОРУГВАНЕТО НА УЧИЛИЩЕТО В СЕЛО ГРОЗНАТОВЦИ

 

ПОРУГВАНЕТО НА УЧИЛИЩЕТО В СЕЛО ГРОЗНАТОВЦИ: В началото на ноември сръбски националистически графити се появиха на училището в село Грознатовци. Това училище е построено през 1910 г. и е едно от последните български културни съоръжения в района на Трънска клисура. Тази националистическа провокация се провежда по време на широко разпространени действия за обновяване на училищната сграда и превръщането й в културен център

КАУЗАТА ГРОЗНАТОВЦИ – ПОСЛЕДНИТЕ ЗАТВОРНИЦИ НА НЬОЙ

 

Петко Русанов

КАУЗАТА ГРОЗНАТОВЦИ – ПОСЛЕДНИТЕ ЗАТВОРНИЦИ НА НЬОЙ

Един етнос систематично се подлага на асимилация – духовна и етническа . Един етнос къде ?

Един етнос в демократична и правова Европа и големите политически играчи нехаят за това . Един етнос който с векове е живял на тази земя и днес неговите властимащи му отнемат и природата , за да могат да го изгонят от собствената му земя . Етносът е български и това са нашите сънародници от Покраището . Сърбите за толкова време не успяха да го накарат да стане прави сърби и затова сега се опитват да го прогонят , като замърсяват природата , като не дават възможност да се развива нищо . Така е в Босилеград , във Враня и едно красиво кътче откъснато от Трънския край и вкарано според Ньой в границите на Сърбия .Бих запитал същите по вяра свещенници от Сръбската православна църква как се молят на Господ в молитвите си и същевременно са оръжие на една асимилаторска политика на управляващите в Белград ?

Бих ги запитал как изпълняват обредите на това население , когато явно е че го мразят . Белград не можа да приеме , че българин не може да се асимилира . Българинът е такова нещо , че в него се претопяват други и затова сме толкова различни по националното ни землище , но сме единни когато става въпрос за етноса ни . Белград не можа да приеме това независимо кой управлява и закономерно сега Сърбия с времето се смалява , независимо подкрепата на един голям брат .

Ще отидем на гости на един лекар в село Грознатовци , което умира . Умира , защото властта не му позволява да диша и да живее . Хората тук са толкова бедни , че доктор Анакиев не им взема нищо . Активна личност , писател и поет , автор на много филми Димитър Фочеров Анакиев се е заел да възкреси българския дух и затова реших да го подкрепя .Г-н Анакиев е възглавил протестите на местните хора срещу отнемането на водоизточниците им , които Милошевич и радикалите му са продали на техни хора Същото са направили и с друго село Топли дол . Село Грознатовци , Драйнци и всички наоколо около тях някога китни български села , сега умират под вещите грижи на управляващите в Белград . Нека не си кривим душата – България наистина помага . Това което се случва в КИЦ – Босилеград , Враня и Цариброд става благодарение на България . Нека бъдем и конкретни – Ньой е мъртъв и са нужни конкретни стъпки за връщането на справедливостта , но никой на момента не желае политическо прекрояване , защото веднага ще задействуват синдромите от миналото и българската кауза отново ще загуби . Онова , което се случи с връщането на Южна Добруджа е конкретен пример какво трябва да направи България за да си върне стъпка по стъпка своите изконни територии .

Иначе бащата на Димитър Анакиев – Григор е известен хирург и уролог . Интересна съдба има дядото Милан Лазаров – дърводелец и човек с развито национално чувство . Почива от побоите в местния жандармски участък , защото е бил абониран за български вестници и списания . Всеки път когато ги е получавал са го привиквали за справка . По този повод няма как да не спомена памфлета на Димитър Анакиев :

За триста селяни, печалбари къщата стои за десет жандарми Българите да превръщат в Сърби- сега разруха по-лоша от плевня.

Колкото и смешно , толкова и тъжно . Сега тук няма деца , но Димитър Анакиев се е заел да възстанови училището , за да създаде културен център “ Симо Соколов “ – известен борец за българското в този край .Той иска да превърне сградата в културно – информационен център , в който ще се чете поезия , ще се правят мероприятия , за да се подържа духа на хората .За да му помогне софийския художник Бранко Николов е решил да направи изложба , а група пловдивски интелектуалци и читалищната деятелка Елена Диварова , чрез фланелките желае да помогне на г-н Анакиев в благородното дело

Листът на фланелката е дъбов лист от последните спомени от миналото , когато е имало живот тук . Дъбът пази спомени за по- добри времена и затова са решили да го сложат като емблема . Купувайки фланелка Вие подпомагате каузата на тези родолюбци , защото каузата Грознатовци е кауза на сърцето

Тази кауза помага за съхранение на духа и вярата на местните хора , че някога отново ще бъдат в границите на майката родина . Затова каузата Грознатовци не е партийна кауза , а кауза на всички родолюбци , които желаят под Въртопа българската реч никога да не замлъква , с което ще покажат на официалните сръбски власти , че там където българин е стъпил нещата са безвъзвратни

Каузата Грознатовци – нека последните затворници на Ньой разберат , че България им протяга ръка в името на по- добро време , когато всички българи ще бъдем в едно.

07. Октомбри, 2020, ПР зоне, блог на Петко Русенов

РАЗГОВОРИ ЗА АСИМИЛАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СЪРБИЯ .

 

Димитър Анакиев

Иван Николов

РАЗГОВОРИ ЗА АСИМИЛАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СЪРБИЯ

.

(Този разговор възникна на ръба на моята схема „Механизъм на асимилация на българи в Сърбия“, в коментари във Facebook. Въпреки факта, че е създаден между другото, мисля, че носи много информации по тази важна и малко известна тема.)

.

ИВАН НИКОЛОВ:

Не само Националния съвет на БНМ и СПЦ. Между другото НС съществува едва от 2003г. и симулира някаква културна автономия на малцинството. Асимилацията е дълготраен и сложен процес за който е разработена цяла една доктрина. За да се "усвои" една завоювана територия и да се "придобие" нейното население първо трябва да се ликвидира нейният културен и политически елит и около една трета от съпритвляващите се. Около една трета се изгонва. Последната трета се подлага на системно "превъзпитаване" в училищата като им се набива чужд език и история, чуждо национално самосъзнание и чужди културни ценности. В армията, в черквата, в медиите, в театъра и киното максимално се сатанизира родния език, писменост, история, литература. Съпротивляващите се подлагат на репресии в затворите, упражнява се икономически и административен натиск и така през едно-две поколения вече имате не само ново национално самосъзнание (югославяни, македонци, шопи, каракачани) но и имате цели общности които са антибългарски настроени до такава степен че се отказват не само от родния си език, но и от предците си.

.

ДИМИТЪР ФОЧЕРОВ АНАКИЕВ:

Благодаря за коментара! Моята схема, както всички схеми, умишлено опростява до елементите, които могат да показват посоката на действие. Като план за действие за нещо необходимо. Разбира се, проблемът е много по-широк и има дълга история с различни акценти в различни периоди. Как виждате посоките на необходимите действия днес, за да спасим поне нещо. Разбира се, ситуацията в Босилеград вероятно е много по-добра от тази тук в Клисура. Вие живеете в българска община, ние в сръбска.

.

ИВАН НИКОЛОВ:

И Босилеградска община, както и Клисура, един век е част от сръбската административна и политическа система. Разбира се, всеки най-добре познава собствения си двор, но ако от 30 000 жители в миналото сме паднали на не повече от 5-6 000 днес, е ясно, че процесите в Клисура и в Босилеград са едни и същи и се приближават до една и съща цел - обезбългаряване и обезлюдване на българските райони съгласно доктрината за която вече споменах. А посоките на действие? Ние никога не сме имали място за маневриране притиснати от агресивния великосръбски национализъм от една, липса на силна и категорична подкрепа от българска страна и вътрешни междуособици умело подклаждани отвън. В изтеклите 100 години ние изчерпахме всички средства да се преборим за правото си да останем българи и достойно да живеем на собствената си земя. Срещу нас са използвани всички възможни методи и средства за асимилация и е истинско чудо, че все още ни има тук-там. Това което можем да направим, е да даваме максимална гласност на случващото се у нас, да запознаваме българската и европейската общественост и да искаме помощ от тях.

.

ДИМИТЪР ФОЧЕРОВ АНАКИЕВ:

Виждате ли някакви възможности за преминаване на границите на нашите дворове, както казвате, в насърчаване на гласноста. Тъй като сме изолирани, за разлика от вас, ние нямаме свои собствени институции и за нас би означавало много да се свържем с братята, от чиято община сме отделени и изтласкани в тъмнината. БНР чрез кореспондент от Кюстендил редовно отчита от Босилеград. За нас не се чува глас.

.

ИВАН НИКОЛОВ:

И ние години наред нямахме "инсттуции". Важното е да направиш информация, в днешно време е лесно да я разпространиш...

.

ДИМИТЪР ФОЧЕРОВ АНАКИЕВ:

Да, но не става въпрос само за информация, а за обединяване на българите. Оплаквате се, че българите от другата страна на държавната граница не ви подкрепят, както искате, но виждате, че сътрудничеството на българите не може да премине нито общинските граници...

.

ИВАН НИКОЛОВ:

Както виждате, обединението не е нашата силна национална черта. И когато прекалено се настоява за обединение, обикновено се стига до единомислие. Все пак, става дума и за качествена информации за това в какво положение се намират българските общности. В конкретния случай, би било интересно да научим нещо за съдбата на българите в Клисура, Божица, Топли дол... Колко бяха, колко останаха, колко са училищата, учениците, църквите, паметниците, поминъка, пътищата - всичко онова което кара хората да си отидат и да не се върнат никога вече...

.

(17.9.2020) Димитър Фочеров Анакиев

МЕХАНИЗМЪТ НА АСИМИЛАЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО МАЛЦИНСТВО В СРБИЯ ("хармонизация" + асимилация)

 

ПИСМО НА БЪЛГАРСКИ ПРИЯТЕЛ

ПИСМО НА БЪЛГАРСКИ ПРИЯТЕЛ

.

Скъп приятел!

.

Мисля, че тази платформа за защита правата на българското малцинство в Сърбия принадлежи на друго време и не дава възможност за защита на малцинството. Разбира се, та предоставя списък с нужди, но, първо, това не е документ за действие, и второ, та съдържа стратегически грешки.

Крайно време е българското малцинство в Сърбия да се осмели и да се еманципира от „хармонизация“ с държавата, която работи срещу нея. Видя ли в този списък с „добри пожелания“ например факта, че част от българското малцинство беше откъснато от малцинствения корпус и избутано в груба асимилация? И това не е само случаят с Клисура, но и с Божица. За този факт има постоянна тишина... Вместо така наречения "Съвет на българите в Сърбия" да провежда "държавна политика" и "да заповядва" и "да кани" държави "да бъдат приятели", да "се свърже с Румъния и Северна Македония" (sic!) и подобни глупости, те ще трябва да спрат с „политиката на братство“ и „равновесие“ и да покажат и публикуват жестокостите на сръбската държава спрямо българското малцинство. Например, да се състави списък на българските църкви и манастири, превърнати в сръбски храмове...

Докато „Съветът на българите в Сърбия“ пропагандира „братството“, държавата работи активно срещу това малцинство. И така, „Съветът на българите“ е съучастник в акцията за премахване на българското малцинство в Сърбия. От над 60 000 българи в Сърбия днес има около 18 500, така че асимилацията е ужасна и за нея не може да се прочете и дума. Защо „Съветът на българите“ не информира „Съвета на Европа“ за това?

Писмото, което наскоро написах до Босилеград KIC¹, е второто такова писмо (за първи път го написах преди повече от 10 години). Вярвам, че няма да получа отговор от тех, както не получих и за първото писмо. Следователно става въпрос за конформизъм и корупция, защото изглежда, че парите, които малцинството получава (те казват 500 000 евро, които малцинството не вижда), всъщност са пари за корупция. Съветът на българите в Сърбия ще трябва да издигне глас срещу държавата, която асимилира малцинство, вместо това те се “хармонизират” с държавата. Най-много могат да нападнат местен политик. Не знам дали и това е последица от сталинизма, при който не беше позволено да се каже нито дума срещу държавата, но факт е, че „Съветът на българите в Сърбия“ не си върши работата и вероятно затова са платени. Имаме нужда от нова политика за българското малцинство, имаме нужда от смели и некорумпирани хора. Има ли още такива? И трябва да действаме възможно най-скоро, преди малцинството да изчезне напълно.

.

Поздрави!

.

Димитър Анакиев, 16.9.2020

.

¹Писмо до КИЦ Босилеград

.

Уважаеми,

.

Искам да ви предупредя за проблема с българското национално малцинство в района на Клисура (Трънско, Западни покрайнини). Тази област, която включва 8 села и 37 махали (126,3 км2), в които има 4 църкви, един манастир и множество училища, е премахната не само от родината си, но и от самото българско национално малцинство. След като Клисура е била част от област Босилеград в продължение на 45 години, през 1965 г. общината е прехвърлена на Власина Окръглица, а през 1975 г. на община Сърдулица, губейки не само самоуправлението (общината), но и връзката си с българското малцинство. Това „отстраняване“ на българи от Клисура от корпуса на българското национално малцинство беше съпроводено с премахване на икономическата база и отказ от широк кръг национални права, водещи до почти пълна асимилация на населението - което днес заплашва да заличи името Клисура. Не е необичайно да попаднете на информация, че мастир в Паля е "най-голямата забележителност на региона на Власина".

Днес не е известно кой от кръга на босилиградските служители по това време (1965 г.) се е съгласил с отделянето на Клисура от област Босилеград и по този начин „изключване“ от корпуса на националното малцинство, но мисля, че отговорността на институциите и отделните лица от Босилеград към Клисура не е приключила. Най-малкото, което може да се направи, е да се предупреди за проблема на изключването му от българското национално малцинство и да се установят културни и други връзки с областта, от която е откъснато.

.

С уважение,

.

Димитър Анакиев, 12.09.2020

JOŠ MALO O SREBRENICI, katren

JOŠ MALO O SREBRENICI, katren

.

Klintonovi saradnici

u Klinotonovim medijima

šire Klintonovu istinu -

Klintonovi su to sEksofoni

.

- - - Dimitar Anakiev

JANŠINA IZJAVA O SREBRENIČKOM ZLOČINU

JANŠINA IZJAVA O SREBRENIČKOM ZLOČINU je izuzetno značajna (i tačna), bez obzira što je uvijena u dnevno političke akcente.

Šta je Janša rekao?

Prvo nazvao je Srebrenički zločin "masakrom" a ne "genocidom". Time je, kao prvi državnik ex-YU na strani "pobednika", javno srušio liberalni mit o "genocidu", čija glavna funkcija je da sakrije dogovoreni karakter krvavog raspada YU i odgovornost Bila Klintona u saradnji sa lokalnim staljinističkim aparatom svih jugoslovenskih nacionalisti.

O "genocidu" govore "pobednici" raspada tj. Klintonovi kolaboranti vezani za benefite liberalnog kapitala.

Drugo, rekao je da do krvavog raspada ne bi došlo ako bi se staljinizam pre raspada Jugoslavije skinuo sa vlasti (Od Miloševića do Kučana i ostalih). Na žalost, staljinistički aparat(i) postali su glavni "izvođači radova" američkom kapitalu nakon dogovora Regan-Gorbačov, o kapitulaciji staljinizma. Konvertirani staljinisti, preobučeni u uniforme "nacionalista" (ili "liberalaca") činili su sve da bi ostali na vlasti, a tako je u velikoj meri i danas, a novi gospodari su štitili svoje kolaborante. Zato nije bilo volje da se prvo Jugoslavija demokratizira, pa onda da se deli (ako tako narod želi).

Ove dva Janšina polazišta su faktički tačna i tome se nema šta prigovoriti. Ja lično sam zahvalan Janši da je to izgovorio, jer zadire u "tabu" raspada Jugoslavije. Iz tog vidika je sreća da je došao na vlast i malo provetri "ustaljene istine" pobednika koji već godinama vladaju i kontrolišu kapitalske tokove bez želje da ovaj nesrećni prostor postane zaista demokratski.

О ВАЖНОСТИ БУГАРСКОГ НАЦИОНАЛИЗМА ЗА БУГАРСКУ НАЦИОНАЛНУ МАЊИНУ У КЛИСУРИ (ЗАПАДНИМ ПОКРАЈИНАМА)

О ВАЖНОСТИ БУГАРСКОГ НАЦИОНАЛИЗМА ЗА БУГАРСКУ НАЦИОНАЛНУ МАЊИНУ У КЛИСУРИ (ЗАПАДНИМ ПОКРАЈИНАМА)

Пишем овај текст на српском иако се тиче бугарске мањине у Србији. Већ то довољно говори о нашем проблему овде. А тај проблем је јaсан: одрођеност од самог себе.

Ових дана доста говоримо о локалним приликама које су благо речено катастрофалне: пре свега нема економске базе за живот па све онда даље што проистиче из тога.

Од људи који су одавде отишли, па се повремено врате на дан два, често се чује јадиковка да њихове фамилије неће са њима у Клисуру. Тако да, због тога, и они имају "оправдање" што их нема ту и што свој зарађени новац улажу другде. Мој одговор је: "ваша деца не долазе јер их нисте научили да долазе". И најважније: "нисте своју децу научили да су Бугари". Научили сте их друге ствари: прилагођавању и слично. Уреду, и то је потребно. Али основну ствар их нисте научили: ко су и шта су. А то значи главно средство за борбу коју живот захтева нисте им дали. Јер на вас насрће систем, а ваш одговор је индивидуалан,. Индивидуа не може да се бори против система, мора да поклекне ако нема системски ослонац који даје национализам. Дакле, кад овде говорим о бугарском национализму немам у виду шовинизам, већ властити идентитет. (А нај смешније или тужније је видети Бугаре у униформама српског шовинизма а то је честа појава. Колико тужно. Колика је то изгубљеност!). Не волим шовинисте било које нације били. Али људи који не знају ко су и шта су немају доста шанси да спасу своју главу, да очувају свој крај и своја огњишта. И то је наш случај овде. Све о овој теми може се научити од Албанаца. Успели су у свим борбама као национална мањина у шовинички настројеној Србији једино зато што су знали ко су. А људи овде хоће да буду мало Срби, мало Бугари, и последично све мање Бугари. Имају право деца што вас не цене и што неће да иду са вама. Нисте их научили што сте морали да их научите.

1Миша Петков

С БОМБЕТО, Димитру, песнику,сликару (Денко Рангелов)

Денко Рангелов

          Димитру, песнику,сликару

С  БОМБЕТО

На младини

С диплому, с бомбе

 или с къскьет

Тра жеше  работу и късмет

Да покаже кво

 йе научил

Със знанье да се докаже.

Ко доктор  живот на 

Болни да продужи

Ко писатель

 на хаику стихове

Неколко збиркье

 да издаде.

Ко художник

 нов стил да създаде.

Ко режисер природуту, 

нашуту лепотињу

 да пресъздаде...

**

И све умее, 

у све 

вещину прилага,

А највише обича 

ко деда,

му Крума

Кига на кућу

Завршену

 с његовете

Майсторийе 

кров  се  тура.

***

Са те гледамо тука

При нас у Въртоп

 си дошъл

С браду и къскьет

Тражиш тишинку

 и йош,

 и късмет....

***

Мир  божи  

че найдеш

Природу за удивление

Дни за опуштање

Без притеснавање

И било

кьикво

Ограничение.

Овде нема 

никакво

съпињање и

аа душуту 

ограничавање...

/На 21 јуни, 2020 г. у Ниш  у 5 саата сабале, покрай  едну брезу од Власину, коју сам йа садил и у

койу две гугуткье имайу гньездо и сваку годину изводе гугутлетикьа.

Димитре, стихотворението е отронено от душата ми, и написано на нашия царибродски говор, по-прецизно  на говора от родното ми село Бански дол.  Така говорят и сегашните му

трима  жители – Стеван, Свилен и Асен- Комитата.